Някои Разсъждения

Ето някои мои разсъждения.

Относно неуспехите и мизерията в живота на човека.

Всички знаем че грехът в нас е това, което поражда мизерия в живота ни. И болка, и много страдание.

Не мога да си обясня защо е възникнал бунтът на Сатана. В действията му няма логика. Как може, бидейки толкова близо до Божията слава и любов, някой да реши в сърцето си да бъде извън Него, извън тези Негови добродетели? Няма логика, наистина няма.

Но бунтът е факт и греха е факт.
И греха ни отделя от Божията любов.

Това отделяне предизвиква страданията ни. А греха ни дърпа още повече надолу, като в същото време сочи лъжливо с пръст към Господ и казва: “Той е виновен за това!” Гнусна лъжа.

Заради нашия грях, а понякога и заради греха на предците ни, ние биваме отделяни.
И това отделяне води до липса на любов.

А липсата на любов е една основна причина за неуспехите и страданията ни. Не е липсата на пари, не е нещо друго, да не се заблуждаваме.

Човек окаян и дрипав, ровещ в кофите за прехрана? – Липса на любов.
Разбито семейство, баща пияница, страдащи деца? – Някъде има липса на любов.
Момиче избягало от приюта за сирачета? – Липса на любов.
Човек страдащ от психично разстройство, на 40 години, но нереализиран, без кариера, самотен и сиромах? – Липса на любов.
Връзка, разбита със скандал и зверско престъпление? – Липса на любов в отношенията.
Човек с разбита от наркотиците система, полу-адекватен, бродещ по улиците? – Липса на любов.
Някой се напива с грозно пиянство и става за поговорка и поругание в квартала си? – Някъде липсва любов.
Човек с бляскава кариера, лъскава кола и огромен дом, но на ръба на самоубийство? – Липса на истинска любов в живота му.

Виждали ли сте, в онези многобройни видеа, където окаяно куче, бито и изоставено от стопаните си, изгладняло и чорлаво, бива спасено от добри хора и последващата му трансформация? Как от мизерстваща животинка то се превръща в здраво куче, весело и щастливо, как получавайки обичта, която му е липсвала, то оздравява? И става пълноцненен индивид, който на свой ред може да спаси стопаните си.

Когато получим любовта, която ни е нужна, животът и тялото ни оздравяват. С любов Исус прощава греховете. Бог е любов, нали? И Той изисква от нас да се обичаме един-друг, за да познаят всички че сме Негови. Неслучайно Той иска това.

Но каква е реакцията на повечето от нас, когато видим някой окаян? Искаме да затворим очи, та дано да отмине, да не ни занимава, да го забравим, че да не ни тежи и на нас.
Окаян може да е клошаря, но окаяността невинаги е с дрипи. Понякога, даже доста често, окаян може да бъде и шефа ни. Или колегата ни. Нека се научим да забелязваме тези неща.

Всеки помага според капацитета си. Понякога, в собствената ни степен на окаяност, не можем да поемем бремето на друг, по-окаян от нас. Но Бог е казал да си помагаме. Всеки да счита другия по-горен от себе си. Да си претърпяваме с любов един към друг и към всички. И е логично: ако Христовата любов пребъдва в нас, то ние ще имаме любов и помежду си, ще сме Негови.

Когато Божията обич бива дадена на някой в изобилие, по какъвто и да е начин – директно или чрез някого – получателя й разцъфва. Благословията е пълна. Промяната и трансформацията на живота му е трайна и за добро. Да се огледаме за тези примери.
Неслучайно същината на Закона на Свободата е в това да обичаш Господ с цялото си сърце, с цялата си душа, и с всичката си сила, и с целия си разум, и ближния като себе си.

Толкова просто и директно казано! Съумяваме ли да го правим?

Може да не съм бил достатъчно изчерпателен. Това си е цяла тема за проповед.

В крайна сметка – нека да изразяваме обич към ближните си. Както добрият Самарянин, и по всякакви други начини. Така лекуваше Исус, когато беше между нас на земята. Така можем да лекуваме и ние. И да се молим горещо за всеки, който страда.

С очите си виждам как на много от молитвите ни Господ отговаря по чуден начин и радостта от изцелението на даден живот или телесна болка, радостта от намесата Му и любовта Му, е пълна.

Наистина, нека да се лекуваме всички по този начин. С обич и с молитва.
И нека прилежно се стремим да бъдем верни на Бог и на Закона Му.